Р Е Ш Е Н И Е

№426

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.12.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 577 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Г., управител на „***“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. К.С.,*** срещу решение № 520 от 18.09.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1112 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1262469, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, с който ЕФ за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

В касационната жалба се излагат съждения, че съдебният акт е незаконосъобразен. Не се сочат основания за касиране на решението на първата съдебна инстанция по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с мястото на извършване на процесното нарушение, с местоположението на пътен знак В26 (60) и несъответствието му с изискванията и приложенията на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР - Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, за представител изпраща от ю.к. З.В. Възразява срещу жалбата и пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К №1262469, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 23.06.2016г. в гр. Перник, на път I-6, км 86+300, срещу ЖП спирка Даскалово, преди пътен възел Църква, в посока на движение към гр. София, автомобил „***“ с рег. № РК **** ВВ, собственост на „***“ ЕООД, гр. Перник, при въведено ограничение за движение със скорост до 60 км/ч с пътен знак В26 (60), е управляван със скорост от 82 км/ч (изчислена след отчетен толеранс от – 3 км/ч), с което е осъществен състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1112 по описа на съда за 2018г.. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, с автомобила, собствен на „***“ ЕООД, чийто законен представител е Б.Г., е осъществен състав на процесното нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано, с наложено следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер и на законния представител на юридическото лице - собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно-до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Неоснователно е твърдението за неустановеност в производството пред районния съд на мястото на извършване на нарушението. Във връзка с доводите на наказаното лице за неустановеност на мястото на извършване на нарушението районният съд е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, посредством която безспорно са установени реалното място на монтиране на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч при управление на МПС, съответно мястото на позициониране на пътен знак Е24, мястото на позициониране на автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M 632 и мястото на извършване на нарушението според данните в снимковия материал. Изводите на експерта са съпоставени и с данните от административно наказателната преписка и въз основа на тях са изведени изводи, които се споделят от настоящия състав. По делото е безспорно установено, мястото на извършване на нарушението, регистрираната скорост на автомобила след началото и в зоната на действие на ПЗ В26 (60), преди позиционирането на АТС в посока към гр. София и в рамките на обхвата на действие на АТС, в района на жп спирка Даскалово, каквито са и данните в ЕФ. При това положение правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав, че посоченото в ЕФ място - гр. Перник, на път I-6, км 86+300, срещу ЖП спирка Даскалово, преди пътен възел Църква, в посока на движение към гр. София, следва да се приеме за коректно посочено място на извършване на нарушението.

Оплакването на касатора, че по делото не е доказано, че за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение към датата на установяване на процесното нарушение мястото на осъществявания контрол не е било оповестено в средствата за масово осведомяване е без основание. Уведомяването на водачите за факт на осъществяван контрол за спазване на правилата по ЗДвП не е част от производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения на ЗДвП, следователно не рефлектира нито върху процесуалната му законосъобразност, нито върху правото на защита на нарушителите. Дори да има някакво нарушение същото е несъществено, защото задължението за спазване правилата на ЗДвП не възниква след информиране за осъществяван контрол, а възниква в момента на придобиване качеството на съответен участник в движението. Последният-като адресат на ЗДвП, следва да познава и спазва същия, независимо информиран или не за осъществяван контрол. В конкретиката на казуса законът не вменява на водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя единствено в случай на осъществяван конкретен контрол по спазване правилата за движение, а ангажирането на този вид отговорност не е предпоставена от знание за осъществяван контрол, а от извършване единствено на установено по надлежния ред нарушение на ЗДвП.

Не се възприемат и доводите на касатора свързани с несъответствие на пътния знак, с разпоредбите на Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно чл. 15, ал. 2 от нея закрепването на ПЗ може да бъде и на съществуващите в обхвата на пътя принадлежности и съоръжения, каквото без съмнение е т. нар. мантинела. Видно от снимковия материал е, че знакът е бил с ясни символи и е бил видим за водача, поради което последният е следвало да се съобрази с него.

И при служебно извършената проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 на АПК, настоящият състав не установи и несъответствие на атакуваното решение с материалния закон. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на процесната дата, към посочения час и при вписаните обстоятелства, лекият автомобил, собствен на „***“ ЕООД, гр. Перник, чийто законен представител е Б.Г.Г., е управляван в населено място със скорост от 82 км/ч при въведено с ПЗ В26 ограничение за движение с до 60 км/ч, с което е нарушена забраната при избиране на скоростта на движение в населено място да се надвишават стойностите, въведени с конкретен пътен знак. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като за същото е наложено следващото се по вид, в абсолютен размер административно наказание и на законния представител на собственика на МПС, с което нарушението извършено, съгласно чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 18.09.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1112 по описа на съда за 2018г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/