Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№427

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 12.12.2018 г.

 

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                           СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                            

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 578 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на С.О.Р. *** срещу решение № 568 на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1616 по описа на съда за 2018г.  

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 2066571, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.О.Р., в качеството й на собственик на лек автомобил с рег. № РК **** ВМ,  с който ЕФ за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, извършено със собствения й автомобил, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева.

 Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в проведеното съдебно заседание за представител изпраща ю.к. З. В. с пълномощно по делото. Възразява срещу жалбата и пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия K № 2066571, издаден от ОД на МВР–Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на С.О.Р., в качеството й на собственик на лек автомобил “***“ с рег. № РК **** ВМ,  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева затова, че на 14.05.2018 г в 09:52 часа в с. Драгичево, община Перник, област Перник, на ПП I 1, км 286+000, паркинга срещу Топливо, в посока на движение от гр. Перник към гр. София, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 95 км/ч (изчислена след отчетен толеранс от +/- 3 км/ч) при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1616 по описа на съда за 2018 г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, с автомобил, собствен на С.Р., е осъществен състав на процесното нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано, с наложено  следващото му се по вид наказание, в абсолютния законов размер. С тези доводи електронният фиш е потвърден.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно-до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Неоснователно се твърди неправилност на изводите на решаващия първоинстанционен състав за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство що се отнася до съдържанието на обстоятелствената част на процесния ЕФ. Описанието на нарушението, извършено във фиша, съдържа всички елементи от обективния състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място (50 км/ч) от страна на водач на лек автомобил с над 40 км/ч , а именно – в населено място – с. Драгичево, на конкретно място - км 286+000, паркинга срещу Топливо, с посока на движение към гр. София, към конкретен час – 09:52 часа, със скорост от 95 км/ч при валидно за населено място ограничение за движение със скорост от 50 км/ч. В ЕФ е посочено, а в производството е безспорно установено, и превозното средство, с което нарушението е извършено, а именно -  лек автомобил “***“  с рег. №РК **** ВМ, собствен на С.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като предвиденото наказание за извършеното нарушение се налага на собственика на МПС, ако последният не посочи на кого е предоставил МПС.  Така при липса на подадена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, за извършеното с безспорно индивидуализираното МПС нарушение на ЗДвП, на изрично законово основание, административнонаказателна отговорност носи собственикът на това МПС. Изложеното е основание да се отхвърлят като бланкетни и формални доводите, изложени в жалбата за непосочване във фиша, че нарушението е извършено в населено място, за непосочване на пътния знак, относим към конкретния пътен участък, за непредставени по делото доказателства относно конкретното място на извършване на нарушението. Нарушението е извършено в населено място и в тази връзка липсата на изрично изписване в същия на пътния знак, въвеждащ конкретното ограничение на скоростта, не се приема за съществен формален пропуск в съдържанието на електронния фиш. Основани в доказателствата по делото (данни от протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за използваното АТС, л. 6 от делото) са изводите на районния съд относно мястото на извършване на нарушението, предвид посоченото място на позициониране на процесното АТС (доказано да е технически годно да установи нарушение на скоростния режим на движение на МПС), с което скоростта на движение е регистрирана.

Без основание е и изложеното за  несъответен на мотивите диспозитив на решението що се отнася до хипотезата на материалноправната разпоредба на чл. 21 от ЗДвП. Районният съд се е произнесъл относно приложението именно на  разпоредбата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като изписването на едно място в мотивите на ал. 2, с оглед цялостното съдържание на мотивите на съдебния акт, се приема единствено за техническа грешка.   

При служебно извършената проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 на АПК настоящият състав не установи несъответствие на атакуваното решение с материалния закон. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на процесната дата, към посочения час и при вписаните обстоятелства, лекият автомобил, собствен на С.Р., е управляван в населено място със скорост от 95 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, с което е нарушена забраната при избиране на скоростта на движение в населено място при управление на ППС да се надвишават стойностите, въведени императивно с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като за същото е наложено следващото се по вид и в абсолютен размер административно наказание на собственика на МПС, с което нарушението е  извършено. Като е достигнал до същите изводи районния съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 17.10.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1616 по описа на съда за 2018 г.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

           

                                                                                           

         2./п/