Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 428

Гр. Перник, 10.12.2018 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                                                   Силвия Димитрова

 

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова  КАНД № 579 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.К.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, срещу съдебно решение № 516 от 09.10.2018 година, постановено по АНД № 00965 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-000718 от 02.03.2018 година, издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, в частта, в която на А.К.С., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на касатора е била привлечена за това, че на 08.02.2018 г., в 00:16 часа, в гр. Перник, ул. ***, като водач на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВР, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози (Dreger drug Test 5000 с фабр. № ARJF-0054) и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им.

Със същото решение, районният съд е отменил наказателното постановление, в частта, в която на А.К.С., на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за извършено нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП. В тази част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Касаторът твърди, че в обжалваната част съдебно решение на районния съд  е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това моли касационния съд да го отмени в обжалваната част.

В проведеното съдебно заседание касаторът А.К.С., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Г.Б., който поддържа касационната жалба и излага становище, че доверителят му не е извършил нарушението, тъй като е бил възпрепятстван от контролните органи и не му е била дадена възможност да даде кръвна проба.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Излага становище, че същото следва да бъде потвърдено и оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на  чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Със съдебно решение № 516 от 09.10.2018 година по АНД № 00965/2018 г. по описа на Районен съд Перник е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-000718 от 02.03.2018 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, в частта, в която на А.К.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмени такива, приобщени в производството по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че настоящият касатор, на 08.02.2018 година, в 00:16 часа, по ул. „***“ в гр. Перник, посока на движение към кв. „Тева“, управлява личния си лек автомобил “***“ с рег. № РК **** ВР, като при извършената проверка срещу Бензиностанция „Шел“ същият отказва да бъде изпробван с техническо средство (Dreger drug Test 5000 с фабр. №ARJF-0054) за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. На А.С. е издадено медицинско направление за изследване № 0011577.

За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, мл. автоконрольор М. Л. съставил на водача А.С. АУАН серия Д, № 0253675. Въз основа на последния е издадено НП № 18-1158-000718 от 02.03.2018 г., с което на касатора С., на основание чл.174, ал.3, пр. ІІ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП.

Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. ІІ от ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Касационната инстанция напълно споделя обективираното в първоинстанционното решение становище на районния съд по отношение на свидетелските показания на автоконтрольор Марио Лазаров, като намира същите за правдиви, обективни и безпротиворечиви, основани на лично възприятие, тъй като същият е очевидец и пряко е възприел неправомерното поведение на касатора в настоящото производство. Що се отнася до твърдението на процесуалния представител на касатора, изложено в проведеното на 28.11.2018 г. съдебно заседание за това, че контролните органи на „Пътна полиция“ са лишили жалбоподателя от възможността да даде кръвна проба, с което са нарушени негови законни права и интереси, настоящият състав на Административен съд – Перник намира за неоснователни, тъй като в АУАН ясно е разписано, че „водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство… за установяване употребата на наркотични вещества“. Дори описаното в касационната жалба последващо развитие на събитията да е било вярно от фактическа страна, това не обосновава твърдението, че „на жалбоподателят не му е била дадена възможност да даде кръвна проба“, напротив, едно дори по-късно изследване би могло да опровергае констатацията на актосъставителя. Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира атакуваното решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, като е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Перник, касационен състав, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 516 от 09.10.2018 година, постановено по АНД № 00965 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:            /п/

 

                      /п/