Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№429

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 12.12.2018 г.

 

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                           СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                            

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 588 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. М.Д.,***, чрез пълномощника й адв. П. Т., от АК–Видин, срещу решение № 507 от 11.09.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по  АНД № 1069 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1129038, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д. М.Д., в качеството й на собственик на лек автомобил „***“ с рег. № ВН **** ВТ, с който е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Решението на Районен съд–Перник се обжалва единствено с доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, без да се сочат никакви  основания за касиране на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от  гл. ю. к. Тома Найденчовски. В тях се излагат доводи срещу касационната жалба и се прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № 1129038, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Д. М.Д., собственик на лек автомобил „***“ с рег. №ВН **** ВТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 21.05.2015 г. в 10:28 часа в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 105 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение, вкл. в тунела, със скорост до 80 км/ч и при наличие на пътен знак Е24. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1069 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено  в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на Д.Д., е управляван в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 105 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което на собственика на автомобила, непосочил да е предоставял към този момент автомобила на друго лице, е наложено административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

В случая ще се отбележи, че съдържанието на касационната жалба е напълно идентично със съдържанието на жалбата пред въззивния съд. Констатира се, че по всички наведени доводи първоинстанционният съд е изложил съображения. Въз основа на това без основание са доводите на касатора срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, с които са отхвърлени доводите на наказаното лице за „изтекъл по давност“ ЕФ поради приложимост в процесното производство, с оглед специалния му характер, единствено на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НПК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно издаден в този срок ЕФ, като следва да се допълни, че вкл. към настоящия момент не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, който е 4г. и 6м.

 Правилни са и изводите на решаващия първоинстанционен състав за проведено производство по издаване на процесния ЕФ, съобразено с процесуалните правила, вкл. изводите за използвано за установяване на нарушението техническо средство, разрешено от закона, от одобрен тип и технически годно да установи скорост на движение на МПС.

Споделят се и мотивите на решаващия съд за формална законосъобразност на ЕФ, отговарящ по съдържание единствено на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съответно на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец. Основани в закона са изводите в решението, че в производството по издаване на ЕФ общите правила на ЗАНН, вкл. относно общото правило за съставяне на акт и издаване на НП и тяхното съдържание, са неприложими.

 Основан в доказателствата по делото е и изводът на районния съд за обозначаване на контролирания от системата за скорост участък със съответния пътен знак с оглед действащите към момента на извършване, съответно регистриране, на нарушението изисквания на ЗДвП.  

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, за приложението на материалния закон касационният съд следи служебно.  

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение със 105 км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Безспорно установено е реализиране на  съставомерно деяние именно по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, собствен на  касатора и управляван от него, на посочените място, дата и час, с наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба и е наложено именно на собственика на МПС. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507 от 11.09.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по  АНД № 1069 по описа на съда за 2018г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                             2./п/