Р Е Ш Е Н И Е

№432

Гр. Перник, 10.12.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Н. Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 601 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от главен юрисконсулт М. М. срещу съдебно решение № 153 от 03.10.2018 година, постановено по АНД № 151 по описа за 2018 година на Районен съд Радомир, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 5063 от 16.04.2018 година, издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (ОКРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към АПИ, с което на Н.А.Б. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание: „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание на 28.11.2018 година касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 28.11.2018 година, ответникът по касационната жалба Н.А.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Пред касационната инстанция процесуалния представител на Н.А.Б. адвокат В.Б. *** с писмена молба вх. № 3003 от 26.11.2018 година, оспорва изцяло подадената касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт на районния съд да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 5063 от 16.04.2018 година, началника на ОКРПМ, ДАРОК към АПИ е наложил на Н.А.Б. с ЕГН ********** *** административно наказание: „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 26.03.2018 година, в 12:10 часа, на път І-6, км. 54+250, на 50 м. след разклона за с. Извор при бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Радомир – гр. Кюстендил е управлявал ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Ивеко“, модел „АТ190С43“, с рег. № РК 4104 ВН и ремарке с две оси с рег. № РК 0301 ЕН. При извършената проверка било направено измерване при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, с което е извършил административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Със съдебно решение № 153 от 03.10.2018 година, постановено по АНД № 151 по описа за 2018 година на Районен съд Радомир, наказателно постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е възприел фактическата обстановка от данните, внесени в процеса, чрез приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства. На база същите е направил извод за безспорно установено по делото, че на посочените в НП дата, час и място са се осъществили вписаните в НП обстоятелства, а именно, че Н.А.Б. е управлявал извънгабаритно ППС с размери над описаните в документ (квитанция) за платена такса. Настоящият съдебен състав намира изводите по фактите на районния съд за кореспондиращи с приобщените по делото доказателства.

След извършена проверка относно спазване на процесуалните правила при водене на процесното производство и приложението на материалния закон решаващият първоинстанционен съд е приел, че НП е издадено съобразно изискванията на ЗАНН, без допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложен материален закон, както поради несъставомерност на деянието на водача предвид наличие на документ за платена такса за движение на управляваното от същия извънгабаритно ППС, така и поради недоказано виновно извършване на нарушението от страна на Н.А.Б..

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Решението е правилно като краен акт, но настоящия касационен състав не споделя мотивите за отмяна на НП.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства (ППС).

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗП, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2), извършва се по условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет (ал. 3), като съгласно §2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата (приета на основание чл. 18, ал. 5 от ЗП) специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (Наредба №11/03.07.2011 година).

Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2011 година движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (такива по чл. 2, във връзка с чл. 5 от Наредбата или в случая със стойности по – големи от: височина – 4.00 м. и дължина – 18.75 м) се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и след разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР (ал. 2), което се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда чл. 18, ал. 3 от ЗП (ал. 4). Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2011 година на извънгабаритни ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат само след заплащане на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба №11/03.07.2011 година документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от АПИ, а на граничните контролно – пропускателни пунктове от Агенция „Митници“.

Отнесено към обстоятелствата по процесното нарушение, според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011 година съответните служби за контрол при АПИ спират и проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни ППС, като съставят АУАН на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В тази връзка следва да се допълни, че в издаденото НП като нарушена норма е посочен чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011 година, а от обстоятелствена част на НП се установява, че водача е наказан за това, че при извършеното измерване е установено надвишение на нормите, а именно: измерена височина на ППС – 4.15 м., при допустима 4.00 м. и измерена дължина на ППС 20.30 м., при допустима 18.75 м., което покрива състава на нарушение по чл. 37, ал. 1, т. 3 от наредбата, а не по т. 1, поради което не е налице тъждество между посочената за нарушена правна норма и описаните фактическите обстоятелства. Така наказващият орган е допуснал смесване на съставите на т. 1 и на т. 3 от чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2011 година, което от една страна е довело до неяснота спрямо наказаното лице да организира защитата си адекватно, а от друга страна възпрепятства съда да извърши проверка за съставомерността на нарушението от обективна и субективна страна.

По делото е безспорно от фактическа страна, че на посочените в НП дата, час и място Н.А.Б. е управлявал извънгабаритно ППС, за което е имал документ за платена такса в размер на 57.28 лева, видно от квитанция № 113011360003181 от 26.03.2018 година, който документ е описан в съставения АУАН от същата дата. При тези безспорни факти следва да се направи еднозначен изводът, че нарушението не е доказано. Съдържанието на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2011 година има хипотеза именно движението на извънгабаритно ППС без разрешително или документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2011 година, което в случая се опровергава от описаната квитанция. Посочената правна норма не се отнася за ППС с размери над описаните в документа за платена такса, което е различно и самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2011 година.

На следващо място, настоящият касационен състав счита, че в процесния случай е недоказана вината на водача при извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 6, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби едно деяние съставлява административно нарушение само в случай, че е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Всички тези предпоставки следва да са налице. При безспорния факт на осъществен контрол, последица от който е издадения документ за платена такса относно конкретни стойности на габаритите на процесното ППС – такива попадащи именно в приложното поле на чл. 14, ал. 3 от ППС на водача не може да се вмени виновно поведение, в неговите две форми – умишлено или непредпазливо. За последния, таксуван по надлежния законов ред като управляващ извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2011 година не е било налице нито основание, нито законово вменено задължение да провери достоверни ли са или не измерванията, извършени от съответен орган, компетентен да издаде документ за платена такса за движение на извънгабаритното ППС. Водачът, безспорно се е движил по указания в документа за платена такса маршрут и без установена промяната на този маршрут, но за установените различни стойности (височина и дължина) при последвалата проверка нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди. Водачът не разполага с правна възможност да контролира действията на органа издал документа за платена такса, съответно нейните реквизити, включително описания и установен размер на височината и на дължимата на ППС.

На основание гореизложеното настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 153 от 03.10.2018 година, постановено по АНД № 151 по описа за 2018 година на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/