Р Е Ш Е Н И Е

№463

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.12.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 624 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд – Перник като касационна инстанция по силата на определение № 14440 от 23.11.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по АД № 14009 по описа на съда за 2018г.

Образувано е по касационна жалба на Т.Н.В.,*** срещу решение № 341 от 03.10.2018г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 986 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-0348-001015 от 31.05.2017г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Дупница към ОД на МВР – Кюстендил, с което на Т.Н.В., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата не се сочат основания за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, но се изразява недоволство от потвърдителното решение на първата съдебна инстанция и се иска отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, Т.Н.В., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, РУ–Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд–Перник, след като извърши служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление №17-0348-001015 от 31.05.2017г., началникът на РУ – Дупница към ОД на МВР–Кюстендил е приел, че на 17.05.2017г. в 11:50 часа в община Дупница, на път Първи клас № Е-79, км 322+446, в посока гр. Дупница, Т.Н.В. е управлявал по републикански път лек автомобил „***“ с рег. № СА **** ВА – пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, без да е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) за ползване на пътната инфраструктура, за което административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 (четиристотин) лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Дупница. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1116 по описа на съда за 2017г., като НП е отменено с решение № 695/20.12.2017г.

Обжалван пред Административен съд–Кюстендил първоинстанционният съдебен акт е отменен с мотиви за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение поради несъобразяване разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК, несъбиране на всички релевантни за спора доказателства, съответно неустановяване по делото на съществени за спора обстоятелства. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд за събиране на доказателства относно място на монтиране на пътен знак Д25 относимо към пътен участък км 322+446 на ПП-1 Е-79 с цел установяване дали мястото на процесното нарушение попада в обхвата на действие на пътен знак Д25.

Състав на Районен съд–Дупница е разгледал и се е произнесъл отново по законосъобразността на процесното наказателно постановление, като в производството по АНД № 986 по описа на съда за 2018г, наказателното постановление е потвърдено като законосъобразно.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност или недопустимост на атакуваното решение.

При липсата на конкретни доводи в жалбата, единствено изразеното общо несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав приема, на първо място, че решаващия първоинстанционен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, съобразил е указанията, дадени с отменителното решение на Административен съд – Кюстендил, както и е постановил решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на никоя от страните в производството. Във връзка с това правилно, като основано в доказателствата, е установена фактическата страна на спора. По делото е безспорно установено, което е съответно доказано, че на посочените в акта и НП дата и място, на път от републиканската пътна мрежа, касаторът е управлявал описания в НП лек автомобил, за движението на който по републиканските пътища не е била заплатена винетна такса за съответната категория ППС – К3. Във връзка с доводите на касатора, изложени в съдебно заседание, касационният състав намира, че по делото е доказано вкл., че процесния пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, а конкретно км 322+446 (мястото на нарушението) попада в обхвата на действие на ПЗ Д25, монтиран след ПЗ Д12 при км 325+609 посока гр. София (писмо на л. 10 от АНД №986/2018 г. на директора на ОПУ-Кюстендил). Доказателствата са безпротиворечиви, относими и достатъчни. Оценката на доказателствената съвкупност, извършена от районния съд, се споделя от настоящия състав.

При така установените факти правилни са изводите на районния съд, че наказателното постановление е издадено в съответствие с приложимия материален закон. Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата (ЗП) (чл. 139, ал. 5 от ЗДвП (ред. към датата на извършване на нарушението), като съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Управлението на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача (каквото безспорно е управляваното от касатора) е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством предвижданото с разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“. Предвид изложеното правилно районният съд е приел, че безспорно установеното управление от касатора на лек автомобил от категория 3 по републикански път, на посоченото място и към посочения час, без да е заплатена съответната винетна такса, осъществява състав на административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗП във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, какъвто е приложеният и от административнонаказващия орган материален закон. Изложеното обосновава извод за материална законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Споделят се и изводите в решението касателно вида и размера на наложеното административно наказание. С процесното НП е наложено предвиденото в санкционната норма на чл. 179, ал. 3 т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ и в размер от 300 лв., с което е съобразено правилото на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като не е налице възможност за прилагане на правилото по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид законодателно фиксирания абсолютен размер на наказанието.

По изложените доводи настоящият съдебен намира, че не са налице основания за касиране на съдебния акт. Решението на Районен съд–Дупница, като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 341 от 03.10.2018г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 986 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/