Р Е Ш Е Н И Е

№469

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 27.12.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 633 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.К.Й.,*** срещу решение № 582 от 03.10.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1482 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1168573, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Б.К.Й., в качеството й на собственик на лек автомобил “***”/“***“ с рег. № СА **** СС, с който е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението на Районен съд – Перник се обжалва с доводи за незаконосъобразност, без да се сочат основания за касирането му по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди необсъждане в атакувания съдебен акт на възражението й относно начина на описване в ЕФ на техническото средство, с което нарушението е установено, водещо според касатора до невъзможност това техническо средство да бъде индивидуализирано, така че да се извърши преценка отговаря ли същото на изискванията на закона. В жалбата се сочи липса на доказателства по преписката и делото, относно изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (по-нататък Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.) Пледира се неустановена пред районния съд компетентност на органа, издател на ЕФ, като основава доводите си в ЗАНН, чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2. Твърди, че непосочването в ЕФ на възможност, респективно срок и ред за обжалването му, съществено е ограничило правото й на защита. Твърди липса на извършена в решението преценка относно справедливост на наложеното й наказание и съответствието му с целите по чл. 12 на ЗАНН. Съдът, след като прецени доводите на касатора, приема жалбата за насочена срещу изводите на първата съдебна инстанция по приложението на закона в производството по налагане на административно наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, както и съдържаща доводи за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба, с която се иска касационната жалба да се уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд–Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед възприетото за наведено касационно основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К №1168573, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.К.Й., в качеството й на собственик на лек автомобил “***” с рег. № СА **** СС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева затова, че на 01.08.2015г. в 19:49 часа в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак Е24, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 116 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение, вкл. в тунела, със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1482 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел по делото за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на Б.К.Й., е управляван в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 116 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което на собственика на автомобила, непосочила да е предоставяла към този момент автомобила на друго лице, е наложено административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер, неподлежащи на преценка на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Без основание са доводите на касатора срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Мотивите на решаващия първоинстанционен състав-за установено по делото, че производството по налагане на административно наказание е основано в данни от използвана автоматизирана система за скорост (АТС) – скоростомер тип „ЗМ СС“ достатъчно индивидуализирана, технически изправна и годна да бъде използвана за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, са основани изцяло в доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Във връзка с доводите в касационната жалба съдът ще отбележи, че в ЕФ АТС е достатъчно индивидуализирана като тип, а именно ЗМСС с посочен №388. Тези данни кореспондират с останалите доказателства по преписката, а именно - удостоверение за одобрен тип средство за измерване – скоростомер тип „ЗМСИСС“ (л. 36 от делото), вписан в регистъра на одобрените типове средства за измерване под №5064 със срок на валидност до 01.09.2016г., протокол за първоначална проверка за съответствие с одобрения тип №388/30.09.2014г. на ЗМСИСС със същия регистрационен номер, и протокол №290/16.09.2015г. за извършена на ЗМСИСС с рег. №5064 последваща проверка за съответствие с одобрения тип. Районният съд мотивирано и основано в същите доказателства е приел за безспорно и, че именно тази АТС е била монтирана към датата на първоначалната проверка за съответствие с одобрения тип – 16.09.2014г. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за измерванията (ЗИ) първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, т.е. в случая до 31.12.2015г. Следователно и към 01.08.2015г., когато процесното нарушение е регистрирано, именно тази АТС е била трайно монтирана на входа и изхода на 3-ти тунел на АМ „Люлин“.

Неоснователна е жалбата и в частта й, отнасяща се до изводите на районния съд за формална законосъобразност на процесния електронен фиш. Районният съд е дал отговор в съдебния акт и на тези възражения на наказаното лице. В производството по издаване на ЕФ, водено по специалния ред на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ЗАНН е неприложим що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на фиша (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по ТД № 1/2013г.) Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите им по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 8. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е разпоредба, относима към съставяните актове, НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Не на последно място съгласно чл. 85а от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) „доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП“. А особени правила за производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Следователно неотносими към съдържанието на ЕФ са разпоредбите вкл. на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН, както и сочените от касатора чл. 57, ал. 1, т. 10 и чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, отнасящи се единствено до издавани по общия ред на ЗАНН наказателни постановления за извършени административни нарушения, какъвто акт ЕФ не е.

По отношение на оплакването за липса на посочване в ЕФ на ред и срок за оспорване, същото е резонно, но се преценява за несъществено. С факта на подаване на жалбата до Районен съд– Перник Б.Й. е реализирала правото си на съдебна защита. Жалбата е приета за допустима за разглеждане, като районният съд се е произнесъл и по нейната основателност.

Твърденията в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание са без основание. Районният съд мотивирано е отхвърлил възможността за извършване на преценка по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН с оглед законодателно определеният абсолютен размер на налаганото административно наказание за нарушение на ЗДвП с процесния фактически състав. С предвиждането на абсолютен размер на глобата законодателят е определил характера, тежестта и степента на обществена опасност на конкретното административно нарушение, поради което правилата на ал. 2 и 3 на чл. 27 от ЗАНН са неприложими от наказващия орган и съда, които в този случай са длъжни да съобразят единствено разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, за приложението на материалния закон касационният съд следи служебно.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение със 116 км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Безспорно установено е реализирането на съставомерно деяние именно по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено на посочените място, дата и час с автомобил, собствен на касатора. За това нарушение правилно, на основание разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗДвП, при липса на декларирани данни автомобилът да е бил управляван от друго лице (арг. от чл. 188, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП), е наложена предвидената и в абсолютен размер глоба на собственика на МПС, с което нарушението е извършено. Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582 от 03.10.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1482 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/