Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№470

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 28.12.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                           СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                             

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 635 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.С.П.,*** срещу решение № 172 от 19.10.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 282 по описа на съда за 2018г. 

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-1158-001314 от 25.04.2017г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) в ОД на МВР – Перник, с което на И.С.П., за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Недоволен от решението на Районен съд – Радомир И.П. го обжалва, като  твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши делото по същество, като отмени  издаденото наказателно постановление или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд–Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед възприетото за наведено касационно основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление №17-1158-001314 от 25.04.2017г., началникът на сектор ПП в ОД на МВР – Перник е приел, че на 29.03.2017г. в 15:25 часа на територията на община Радомир, на път – автомагистрала „Струма“ №А-3, лот 0, посока на движение София – Благоевград, на ПВ Долна диканя И.С.П. е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. №Е **** КК, собствено на „***“ ЕООД, без във връзка с притежаването и използването, на което ППС да е сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир, който с решение № 172 от 19.10.2018г., постановено по АНД № 282 по описа на съда за 2018г., е потвърдил наказателното постановление. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на оспорното НП, е приел същото за издадено  в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на материалния закон, вкл. що се отнася до вида и размера на наложеното административно наказание.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Без основание са доводите на касатора за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение що се отнася до изискването  на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН към съдържанието на съдебния акт. Районният съд, при съобразяване на принципа по чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона, е проверил изцяло правилността на наказателното постановление, каквото е изискването съответно на чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като е обсъдил и се е произнесъл, вкл. по възражението в жалбата за липса на посочени в НП фактически основания за издаването му. Фактическата обстановка е изследвана от районния съд при съобразяване на принципа по чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Установено е управление на несобствено МПС, във връзка с чието използване към момента на проверката няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото е отразено и в НП. Вследствие това районният съд е приел, че в НП е изведена ясна фактическа рамка, като съответно е направен и извод, че деянието осъществява състава на административно нарушение именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, т. е. материалният закон е приложен правилно от наказващия орган. Изводите на решаващия първоинстанционен състав се възприемат изцяло от касационния съд.

Що се отнася до твърдението на касатора за необсъждане в решението на възражение за маловажност на деянието, същото не кореспондира със съдържанието на жалбата пред районния съд, като такова възражение не се установява да е направено и в откритото съдебно заседание, в което не са се явили нито жалбоподателят, нито негов процесуален представител.  Предвид това не е нарушена разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Но касационният съд следва да обсъди оплакването в касационната жалба за неизвършването на конкретна проверка в решението за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, дължима независимо от наличие или не на такова възражение в жалбата до районния съд (арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Районният съд не е обсъдил изрично приложението на чл. 28 от ЗАНН, но настоящият състав не намира този пропуск за съществен порок на съдебния акт. В мотивите на решението е направен анализ както на доказателствата, така и на приложимото материално право. Решаващите мотиви съдържат в себе си становището на съда по всички събрани доказателства, в резултат на чийто анализ е прието за безспорно установено и доказано извършването на противоправно деяние именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ. По делото не са събрани, приобщени, съответно обсъждани, доказателства, които да сочат на признаци на маловажно деяние. И при касационната проверка не се установява това да е резултат от пропуск в доказателствената дейност на съда, а пред касационния съд не се представят писмени доказателства, нито се излагат конкретни доводи, обосноваващи това наведено касационно основание. Твърденията за липса на вредни последици и сключен договор за застраховка непосредствено след проверката са факти, ирелевантни към съставомерност на деятелността при формално нарушение (за чието осъществяване законът не изисква вредоносен резултат), каквото в процесното. Твърдение или представяне на писмени доказателства за други смекчаващи процесната деятелност обстоятелства, поради които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (арг. от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН) касационната жалба не съдържа. Поради това се приема, че изводите в решението за правилно приложен в производството по издаване на НП материален закон, имплицитно съдържат в себе си становището на съда за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за приложението на материалния закон касационният съд следи и служебно. 

Касационният състав приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Наказателното постановление е издадено за управление на МПС от страна на несобственик на МПС, във връзка с притежаването и използването, на което МПС не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. По делото пред районния съд е установено безспорно и доказано, че в процесния случай И.П., на посочените дата, място и час, при проверка, извършена от контролни органи на ОД на МВР–Перник, е управлявал несобствено МПС, във връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Достигнал до извод, че това деяние е съставомерно именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а за същото законосъобразно е наложено предвиденото административно наказание „глоба“ и в абсолютен (неподлежащ на преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН) размер от 400 лв., районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 19.10.2018г., постановено по АНД № 282 по описа на Районен съд–Радомир за 2018г.. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

                   

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/

 

                   

         2.  /п/