Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№509
Гр. Перник, 11.12.2019 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 471/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 29, ал. 6 от Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по жалба на В.А.Т.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.И. ***, офис № 3 против Решение № 2-1640
от 31.05.2019 година на комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта относно В.А.Т.. Процесуалният представител на жалбоподателя
твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован,
немотивиран и постановен при съществени нарушения на административно – производствените
правила. Моли съда да отмени оспореното решение и присъди направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019 година жалбоподателят
В.А.Т. редовно призован се явява лично и се представлява
се от адвокат С.И. ***, която излага допълнителни доводи за нищожност на
оспореното решение. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019 година ответникът
по жалбата – комисия за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия, чрез процесуалния си представител
началника на отдел „Правно – административен“ Д. С. – Т. моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Подробни съображения развива в представените
писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство пред Комисията за разкриване на документите и обявяване
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българска народна армия /Комисията/ е образувано във връзка проверка на
лицата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – председатели, заместник –
председатели, членове на ръководни и контролни органи на политически партии или
коалиции. Проверени са 75 лица, като две лица не подлежат на проверка по силата
на чл. 26, ал. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като информацията за лицата подлежащи на
проверка са от решения на Софийски градски съд и от писмо предоставено от
политическата партия.
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че
документите, въз основа на които е установена принадлежност са следните: Картон
обр. 4, видно от който жалбоподателят е вписан с псевдоним „***“, категория
агент, с л.д. № ****** в Софийска област – Р., дата на вербовка 13.06.1989 година,
с вербовчик Г. К. К. /свидетел по делото/ и арх. дело № 1-А-1253.
Видно от
Картон обр.6 В.А.Т. /настоящ жалбоподател/ е вписан, с дата на регистрацията
20.06.1989 година, в обща група – служещ.
Съгласно Протокол
за унищожаване на лично дело № I-A-1253 вх. № 1266/09.03.1990 година същото било
унищожено по отношение на настоящия жалбоподател.
С Доклад
на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-І-1869/18.10.2007
година В.А.Т. /настоящ жалбоподател/ т. 31 е бил регистриран като агент от Софийско
окръжно управление на МВР – Радомир – ДС през 1989 година с псевдоним „Благоев“,
съответно е изключен от сътрудническия апарат през 1990 година.
От оспореното решение е видно, че настоящия жалбоподател с Решение №
18/25.10.2007 година е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1
от закона, с Решение № 272/18.10.2011 година е обявена принадлежност към
органите по чл. 1 от закона – кандидати за местни избори 2011 година, с Решение
№ 2-96/30.10.2012 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от
закона – кандидати за местни избори 2011 година, с Решение № 2-517/09.06.2015
година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона – община Радомир,
с Решение № 2-566/16.10.2015 година е обявена принадлежност към органите по чл.
1 от закона – кандидати за местни избори 2015 година и с Решение №
2-616/01.03.2016 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона
– кандидати за местни избори 2015 година.
Решение № 2-517/09.06.2015 година на комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е
обжалвано от настоящия жалбоподател пред Административен съд – София град,
който с Решение № 5 322 от 21.07.2016 година, постановено по
административно дело № 6 857/2015 година е отхвърлил жалбата. Така
постановеното съдебно решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който
с Решение № 14 799/04.12.2017 година, постановено по административно дело
№ 10 450/2016 година е отменил решението на административния съд и е
обявил нищожността на оспорения административен акт.
По делото е прието като доказателство нотариално заверена декларация от
28.09.2011 година от Г. К. К. /свидетел по делото/, затова, че през юни 1989 година
като оперативен работник по ДС в отделението в гр. Р. към ОУ на МВР – гр. Перник
е регистрирал за агент на ДС лицето В.А.Т. ***, без на последния да е била
проведена класическа вербовка, вследствие на което същият се е водел като
сътрудник категория агент, без да е знаел за това.
С оспореното в настоящето съдебно производство Решение
№ 2-1640 от 31.05.2019 година на комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта относно В.А.Т. е обявена принадлежност на лицето към органите
по чл. 1 от закона, в качеството му на агент, с псевдоними „***“.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Г. К. К., воден
от страна на жалбоподателя, чиито показания са в съответствие на изложеното в
гореописаната декларация. Заявява, че всички документи са изрядно изготвени, но
реална вербовка не е била проведена на В.А.Т.. Това обстоятелство било
съгласувано от свидетеля с прекия му ръководител, който към момента бил
покойник. Причината било издадената устна заповед на Васил Лилов за извършване
на бързо проучване на лица за системата на ДС. Свидетелят потвърждава, че
изрешената от него деятелност по регистрирането на жалбоподателя били в противоречие
с действащите правила за оперативния отчет на държавна сигурност. Така дадените
свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като не
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти,
съдът приема от правна страна следното:
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган -
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия, която по силата на чл. 29. ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
е оправомощения от закона административен орган да извършва обявяването на
принадлежност на лице, заемащо публична длъжност към органите по чл. 1 от същия
закон.
При издаването му е спазена
предписаната от закона писмена форма и актът има съдържанието по чл. 29, ал. 2,
т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е подписано от всички членове на Комисията,
които са участвали в заседанието й.
Спазени са и процесуалните
правила по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно цитираната
разпоредба установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително
за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или
извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 година до извършването на
проверката.
Решението в частта, с която е
обявена принадлежност на жалбоподателя не съответства на материалния закон.
Видно от съдържанието на оспореното решение, че комисията
след като е проучила и обсъдила наличните материали е обявила „установената и
обявена с Решение № 18/25.10.2007 година – кандидати за местни избори 2007 година
– принадлежност към органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т. /настоящ жалбоподател/.
Наред с това в него е посочено, че за лицето е обявена принадлежност към
органите по чл. 1
от Закона с с Решение № 272/18.10.2011 година е обявена принадлежност към органите
по чл. 1 от закона – кандидати за местни избори 2011 година, с Решение №
2-96/30.10.2012 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона
– кандидати за местни избори 2011 година, с Решение № 2-517/09.06.2015 година е
обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона – община Радомир, с
Решение № 2-566/16.10.2015 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1
от закона – кандидати за местни избори 2015 година и с Решение №
2-616/01.03.2016 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона
– кандидати за местни избори 2015 година.
От приобщеното към доказателствата по делото
извлечение от Протокол № 20 от 31.05.2019 година от заседание на КРДОПБГДСРСБНА
се установява, че нейният председател е подложил на гласуване именно решение в
посочения по – горе смисъл „Обявява установената и обявена с Решение №
18/25.10.2007 година – кандидати за местни избори – 2007 година – принадлежност
към органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т.“, като след гласуване е решено да се обяви
за седми път установената и обявявана принадлежност към бившите служби на ДС на
В.А.Т. /настоящ жалбоподател/. Видно от обявеното на интернет страницата на комисията
Решение № 18 от 25.10.2007 година, с него е установена и обявена
принадлежността на В.А.Т. към органите по чл. 1
от Закона като секретен сътрудник агент с псевдоним „***“, в
качеството му на „кандидат за кмет на община Р., област Перник, издигнат от *****“
въз основа на картон обр. 4; рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело I-А-1253
вх. № 1266/09.03.990 година и доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007
година. От обявеното също на интернет страницата на комисията Решение № 272 от
18.10.2011 година се установява, че с него комисията установява и обявява
принадлежност към органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним
„***“, в качеството му на „кандидат за кмет на община Р., област Перник,
издигнат от ПП „РЗС“, въз основа на картони обр. 4 - 5 бр. и обр. 6 - 2 бр.;
рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело I-А-1253 вх. № 1266/09.03.1990
година и доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 година. Изрично
е посочено, че лицето е обявено с Решение № 18/25.10.2007 година – кандидати за
местни избори – 2007 година. Наред с това, от обявеното на интернет страницата
на комисията Решение № 2-96 от 30.10.2012 година се установява, че с него
КРДОПБГДСРСБНА обявява установената и обявена с Решение № 18 от 25.10.2007 година
– кандидати за местни избори – 2007 година принадлежност към органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним
„***“, в качеството му на „кандидат за общински съветник в община Радомир,
издигнат от ПП „РЗС“, въз основа на картони обр. 4 - 5 бр. и обр. 6 - 2 бр.;
рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело I-А-1253 вх. № 1266/09.03.1990
година и доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 година. Изрично
е посочено, че лицето е обявено с Решение № 272/18.10.2011 година – кандидати
за местни избори - 2011 година. Наред с това, с Решение № 2-96 от 30.10.2012 година
комисията обявява установената и обявена с Решение № 18 от 25.10.2007 година –
кандидати за местни избори – 2007 година принадлежност към органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним
„***“. След посоченото решение следват още три решения, а именно: с Решение №
2-517/09.06.2015 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона
– община Радомир, с Решение № 2-566/16.10.2015 година е обявена принадлежност
към органите по чл. 1 от закона – кандидати за местни избори 2015 година и
Решение № 2-616/01.03.2016 година е обявена принадлежност към органите по чл. 1
от закона – кандидати за местни избори 2015 година, с които отново
се установява, че комисията обявява установената и обявена с Решение № 18 от
25.10.2007 година – кандидати за местни избори – 2007 година принадлежност към
органите по чл. 1
от Закона на В.А.Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним
„***“, въз основа на картони обр. 4 - 5 бр. и обр. 6 - 2 бр.; рег. дневник;
писмо за унищожаване на лично дело I-А-1253 вх. № 1266/09.03.1990 година и доклад
на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 година. Следователно по
отношение установяването и обявяването на принадлежността на настоящия
жалбоподател към органите по чл. 1
от Закона въз основа на същите документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания:
секретен сътрудник – агент с псевдоним „***“ КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла 6
пъти преди постановяване на оспореното решение, предмет на проверка за
законосъобразност в настоящото съдебно производство, което е седмо поред.
Между страните е безспорно, че решенията на КРДОПБГДСРСБНА
от 2011 година и 2012 година не са оспорвани от настоящия жалбоподател, предвид
което и при липсата на твърдения и доказателства в обратния смисъл те са влезли
в сила. Както се посочи по – горе Решение № 2-517/09.06.2015 година на комисията
е обявено за нищожно с Решение № 14 799/04.12.2017 година, постановено по
административно дело № 10 450/2016 година по Върховния административен
съд. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав счита, че въпроса за
установяване и обявяване принадлежността на настоящия жалбоподател към органите
по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице стабилен
административен акт. При това без значение се явява фактът в какво определено
качество на лицето е станало това. Комисията не е разполагала с правомощието да
се произнесе за пореден път /седми/ по принадлежността на същото физическо лице
към органите по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА след като вече е установила и обявила
неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: секретен
сътрудник – агент с псевдоним „***“, нито да обявява установената и обявена
негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови
последващо решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от
това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл.
28 от Закона, когато се появят нови доказателства за
принадлежност към органите по чл. 1
от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в
тази насока в спорното решение не се съдържат. Напротив процесуалния
представител на ответника по жалбата заявява, че обстоятелствата са напълно
идентични, послужили при постановяване на оспореното решение. Принадлежността
на жалбоподателя към органите по чл. 1
от Закона е била установена и обявена в едно и също качество
на сътрудничество – секретен сътрудник агент „***“ и то на база документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с
документите, въз основа на които е обявена установената и обявена принадлежност
на това лице към същите органи с оспореното в настоящото съдебно производство решение.
Ето защо произнасянето на КРДОПБГДСРСБНА в оспореното решение е при липса на
материална компетентност, което води на извод за неговата нищожност. В
посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 14 799/04.12.2017 година, постановено по
административно дело № 10 450/2016 година, ІІІ отделение /по напълно
идентичен казус между същите страни/, Решение № 9523/18.07.2017 година,
постановено по административно дело № 4894/20016 година, ІІІ отделение и
Решение № 8272/04.06.2019 година, постановено по административно дело № 14 487/2018 година, ІІІ отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски следва да бъде уважено, като ответника по жалбата му плати
сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от 500 лева,
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 18030
от 17.06.2019 година или общо сумата от 510 /петстотин и десет/ лева.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представителна на ответника по жалбата на
претендираното адвокатско възнаграждение, тьй като същото е съобразено с
правната сложност на делото и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във
връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което претендирания размер се
явява справедлив и обоснован.
С оглед изхода на
делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител
на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2-1640 от 31.05.2019
година на комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия, в частта относно В.А.Т.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на В.А.Т. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер
на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/