№ 519
гр. Перник, 12.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Д. административно дело № 486
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.14а, ал.1, вр. с чл.14, ал.3 от Закона за семейни помощи за деца, вр.
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на М.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед за възстановяване
№ ЗСПД/Д-РК/3869-В/15.07.2019 г., издадена от директора на ДСП – П., с която му
е наредено да възстанови недобросъвестно получена месечна помощ по чл.7, ал.1
от ЗСПД в размер на 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ за месец февруари 2019
г. за детето И. М. И. с ЕГН **********.
Административният акт се оспорва с твърдение
за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправните разпоредби.
Сочи се, че изложените в нея мотиви не съответстват на действителното
положение.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – П.к, чрез процесуалният
си представител юрисконсулт Е. Г.***, счита че жалбата е неоснователна и моли
да бъде отхвърлена, а процесната заповед да бъде оставена в сила като издадена
от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила
и материалноправните разпоредби.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
От фактическа
страна:
На 03.07.2018 г.
жалбоподателят М.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, подал в Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. П. Заявление-декларация с вх. № 5869 от същата дата /л.22/
за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от Закона за семейните
помощи за деца. В т.3 от същото той посочил данните на децата, за които се
отнася искането: И. М. И., Й. М.в И. и Н.М. И.***, и подписал документа,
съдържащ и декларация, в т.13 на която изрично се упоменава, че: „… при
допускане от страна на учащото ми дете на 5 учебни часа отсъствия по
неуважителни причини в месеца, помощта ще бъде спряна за съответния месец, а
след спиране на помощта за три поредни месеца или за 6 месеца в рамките на една
учебна година помощта ще бъде прекратена.
След като разгледал
депозираното заявление-декларация и приложените към него документи, на
основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във
връзка с чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗСПД, директорът на ДСП
– П. издал Заповед № ЗСПД/Д-РК/3869/17.07.2018 г. /л.19/, с която отпуснал на
жалбоподателя еднократна месечна помощ за всяко от децата в размер на по 45,00
лв. /четиридесет и пет лева/.
На 05.04.2019 г. в
Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане /ИИС/,
с коригиращ файл от МОН била обновена първоначално подадената информация от
05.03.2019 г. относно допуснати неизвинени отсъствия. При извършена проверка в нея
се установило /видно от Констативен протокол от 16.05.2019 г. на л.15/, че
детето И. М. И. с ЕГН ********** е допуснало пет неизвинени отсъствия за
м.февруари 2019 г. и поради това не отговаря на условието по чл.17, ал.11 от
Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, респ.
няма право на месечни помощи. С оглед на така констатираното обстоятелство
директорът на ДСП – П. приел, че на основание чл.14, ал.3 от ЗСПД, бащата М.И.В.
/настоящ жалбоподател/ следва да възстанови в пълен размер, ведно със
законоустановената лихва, недобросъвестно получената месечна помощ по чл.7,
ал.1 от ЗСПД за детето И.М. И. и издал процесната Заповед за възстановяване №
ЗСПД/Д-РК/3869-В/15.07.2019 г. /л.11/.
Заповедта била
изпратена на жалбоподателя с писмо с обратна разписка и получена от последния
на 18.07.2019 г. /видно от известие за доставяне на л.12/. Впоследствие, със
Заповед № ЗСПД/Д-РК/3869-В-П/31.07.2019 г. /л.32/ директорът на ДСП – П.
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за възстановяване №
ЗСПД/Д-РК/3869-В/15.07.2019 г. В. получил акта за поправката на 15.08.2019 г.,
което се установява от приложеното на л.47 известие за доставяне.
Според
представената по делото извадка от дневника на 8“а“ клас на ОУ „***“ – гр. П.
за учебната 2018/2019 г. /л.60-71/, през м.февруари на 2019 г. ученикът И.М. И.
е направил 5 /пет/ неизвинени отсъствия – четири на дата 01.02.2019 г. /л.62/ и
едно на 18.02.2019 г. /л.68/. За тези отсъствия бащата и настоящ жалбоподател М.И.В.
бил уведомен от класната ръководителка на сина му Е.Д., за което бил съставен
Протокол от домашно посещение на класния ръководител от 28.02.2019 г. /л.72/. В.
отказал да подпише документа и това било удостоверено с подписа на двама
свидетели: Р. Г.и А. Н.***.
Е.Д.И., разпитана в
качеството на свидетел, потвърждава че в края на м.февруари е посетила дома на
жалбоподателя заедно със свои колеги, за да го информира, че синът му И. М. И.
е направил неизвинени отсъствия: пет на брой - на 01.02.2019 г. и 18.02.2019 г.
За посещението съставила протокол, който В. отказал да подпише. Независимо от
това, В. бил уведомен за отсъствията на сина си и по телефона.
Свидетелят М. Г. Н.
– директор на ОУ „***“ – гр. П., заявява, че нито той, нито учителите имат
задължение да информират родителите за направените от децата им отсъствия и
въпреки това в ръководеното от него учебно заведение е създадена и утвърдена
практика за уведомяване по телефона и/или чрез посещение на адреса. Самият той
нееднократно е провеждал разговори с жалбоподателя във връзка с отсъствията на
сина му И. и другите му двама сина, които учат в същото училище.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Оспорваната заповед – предмет на настоящия
съдебен контрол, е акт по чл.14, ал.3 от ЗСПД, издаден от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. П., поради установена недобросъвестност, а именно:
допуснати от ученика И.М. И. отсъствия от 5 учебни часа в рамките на един месец
от учебната година, за които няма уважителни причини.
Заповедта, съгласно чл.14а, ал.3 от ЗСПД, подлежи на обжалване по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс
в 14-дневен срок от деня на получаването й.
Жалбата, по повод
на която е образувано производството, е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес от търсената
защита и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл.168
от АПК
съдът проверява законосъобразността на административния акт на всички основания
по чл.146
от АПК,
като не се ограничава само до релевираните такива с жалбата. С оглед на това
предмет на проверка в настоящото производство е дали актът е издаден от
компетентен орган при спазване на материалния закон и на
административнопроизводствените правила, издаден ли е в предписаната форма и
съответства ли на целта на закона.
По валидността на акта, съдът намира, че същият
е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност за това. Правомощието на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – П. произтича от разпоредбата на чл.14, ал.3 от
ЗСПД, която му дава право при наличие на някоя от законоустановените предпоставки да издаде
заповед за възстановяване на получената семейна помощ ведно със законната
лихва.
Спазена е и изискуемата писмена форма като
заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правните основания за издаването
й.
Твърдения за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила в жалбата не са изложени, а при
служебната проверка съдът не констатира наличието на такива, годни на
самостоятелно основание да обосновават отмяна на административния акт.
Относно твърденията на жалбоподателя за
противоречия на заповедта с материалноправните разпоредби /отменително
основание по чл.146, т.4 от АПК/, съдът намира същите за неоснователни.
Според разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПД,
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за
възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва в изрично
предвидените случаи, сред които е и „установена недобросъвестност“.
В чл.7, ал.1 от
ППЗСПД е предвидено, че месечните помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата,
които отговарят на чл.4а и живеят постоянно
в страната, но само ако и детето отговаря на изрично предвидените условия в
същата разпоредба. Точка 3 поставя изискването детето да посещава училище
редовно, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.
Съгласно чл.17, ал.7 от ППЗСПД, директорът
на училището извън системата на Министерството на образованието и науката
ежемесечно изпраща на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ
адрес на семейството справка по образец съгласно приложение
№ 4
за всеки ученик, отсъствал през съответния месец 5 учебни часа, за които няма
уважителни причини. По аргумент на тази разпоредба, ако детето направи пет или
повече неизвинени отсъствия, следва да се счита, че то е нарушило изискването
по чл.7, ал.1, т.3 от ППЗСПД, респ. и изискванията за отпускане на месечна
помощ. С оглед на това, месечната помощ за съответния месец се явява
недобросъвестно получена, тъй като правото тя да се получи е обвързано със
задължението за редовно посещаване на училище от страна на детето.
Неизпълнението на последното представлява юридически факт, с настъпването на
който законът свързва определени правни последици: възникване на задължение за
компетентния орган да спре вече отпусната помощ /ако тя все още не е получена/
или задължение да издаде заповед за възстановяване /ако тя е вече усвоена/.
В настоящия случай е безспорен факта, че
със Заповед № ЗСПД/Д-РК/3869/17.07.2018 г. /л.19/
директорът на ДСП – П. е отпуснал на жалбоподателя М.И.В. месечна помощ за
детето И.М. И. в размер на 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ със срок от
01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. Същевременно, от доказателствата по делото
/посочени по-горе/ категорично се установява, че през м.февруари 2019 г.
ученикът И. М. И. е направил пет неизвинени отсъствия, за които не са
представени документи, удостоверяващи че са по здравословни причини. Предвид
това, че бащата и настоящ жалбоподател е получил вече месечната помощ за
м.февруари, то правилно и законосъобразно административният орган е счел, че тя
се явява недобросъвестно получена, поради което е издал процесната заповед. Ето
защо е неоснователно да се твърди, че последната е несъответна на
материалноправните разпоредби.
При извършената
цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл.168, ал.1 от АПК
съдът не намери основания за отмяната му, като същевременно счете, че в хода на
проведеното административно производство компетентният административен орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти и същият е в съответствие с целта на закона. С оглед на това жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответната страна не прави искане за
присъждане на разноски или юрисконсултско възнаграждение, поради което такова
не й се следва.
Водим от всичко гореизложено и на основание
чл.172,
ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.В.
с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед за възстановяване №
ЗСПД/Д-РК/3869-В/15.07.2019 г., издадена от директора на ДСП – Перник, с която
му е наредено да възстанови недобросъвестно получена месечна помощ по чл.7,
ал.1 от ЗСПД в размер на 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ за месец февруари
2019 г. за детето Иван Методиев И. с ЕГН **********.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/